Атанас Чобанов в предизборен дебат по БНТ
Предизборен дебат по БНТ (27.05.2009) from dsb media on Vimeo.
Атанас Чобанов в дебат за позициите на партиите за икономиката, бюджета на ЕС, протекционизма и енергетиката
БНТ, стенограма агенция “Фокус”
Атанас Чобанов, Синята коалиция
Кристиан Вигенин, КБ
Иван Василев, РЗС
Водещ: Продължаваме с предизборните дебати в рамките на сутрешния блок на БНТ, предизборни дебати, свързани с изборите за Европейски парламент. Знаете, че тази седмица акцентът е върху икономиката, икономическите програми и намерения, връзката между икономика и социални ангажименти и вижданията за енергийната сигурност и развитието на ядрената енергетика. В студиото сме с Кристиан Вигенин, Коалиция за България, Иван Василев, „Ред, законност и справедливост”, и Атанас Чобанов, Синята коалиция. Добро утро.
Кристиан Вигенин: Добро утро.
Атанас Чобанов: Добро утро.
Иван Василев: Добро утро.
Водещ: Имаме трийсетина минути на разположение. Ще ви помоля за синтезирани разговори, знаете регламента, наблюдавали сте го. За зрителите само ще спомена, че разговорът е свободен, нямаме часовник, но целта е все пак равнопоставеност между отделните участници. Началото на мандата на следващия Европарламент съвпада с очаквания за ярки прояви на икономическата и финансовата криза. Мрачни са прогнозите за икономическата активност, за заетостта в близките месеци, години. Само някои данни, съвсем кратко да цитирам прогнозата на МВФ за икономическата активност, свиване с повече от 4% в рамките на Евросъюза за новоприсъединените страни от Европа. Още повече 4,9 също ръст на безработицата, над 10% в страните членки в ЕС. Трябва ли евродепутатите да набележат мерки за излизане от кризата, какво конкретно трябва да се прави, въобще трябва ли да се прави нещо, или пазарът трябва да решава всичко, повече пазар или повече държава в условията на криза? Къде е мястото въобще на Европарламента? По силата на жребия вие имате думата за начало, господин Василев, „Ред, законност и справедливост”.
Иван Василев: Благодаря, господин Маринов. Добро утро на зрителите на Канал 1. Европарламентът има сравнително ограничени правомощия във връзка с икономическата криза, тъй като в ЕС икономическата политика и индустриалната политика е координационна и съгласуваща. Така че Европарламентът, това, което може да направи, е да приеме по-добри регулации за бизнеса, по—добро законодателство, за да може бизнесът да изпълнява своите функции по подходящ начин и да се развива добре.
Водещ: Какво означава това конкретно, по-добра регулация?
Иван Василев: Това означава, вие знаете проблемите във финансовата система, ще трябва да се приемат нови регулации, нови директиви, които да уреждат контрола върху финансовата система, контрола върху кредитните агенции, които в момента са една от проблемните зони, и да се намали бюрокрацията. Нашата позиция е, че трябва да има баланс между участието на държавата и пазара в момента, тъй като кризата наистина е много сериозна. Ние сме за достойна България в силна Европа. За съжаление, в момента нито България има достойна позиция в Европа, както знаете, нито Европа в момента е особено силна. За съжаление, европейските държави не успяха да координират достатъчно добре своя отговор на кризата. В момента наблюдаваме едно по-добро координиране, но ние имаме много сериозни проблеми в България. Всъщност отговорът на кризата в Европа се получава такъв, че всяка държава трябва да вземе сама мерките, тъй като нейната икономика е различна.
Водещ: Добре.
Иван Василев: При нас проблемите са много сериозни и аз искам да кажа защо. Защото ние имаме един много сериозен дефицит по текущата сметка. Какво означава това? Това е сумата от средствата, които влизат и излизат от страната, всички средства. В момента дефицитът по текущата сметка е на-висок от цяла Европа в България. Това е един много ключов показател, който ни поставя в зависимост от външно финансиране. Това външно финансиране можеше да се осигури в моментите на кредитна експанзия преди няколко години. В момента, когато имаме силна кредитна криза, ние не можем да осигурим това външно финансиране. Другият източник на финансиране, който идваше в България, това са парите на прокудените в чужбина български граждани, които изпращат тези пари, да подпомагат своите семейства. Тези...
Водещ: Добре. Нека да чуем и другите участници.
Иван Василев: ... две финансови патерици просто паднаха.
Водещ: Да, ще имате отново възможност да...
Иван Василев: Ние сме на един куц крак и един гипсиран крак.
Водещ: Добре. Разбрах ви. Ролята на Европарламента в тази ситуация? Да, кажете, господин Вигенин.
Кристиан Вигенин: Понеже беше коментирана и България, ще се върна на ролята на парламента. Да, вярно е, че дефицитът по текущата сметка е висок, но той е много по-нисък в сравнение с минали периоди. Така че, когато гледаме макроикономическите данни, все пак да ги гледаме в сравнителен план и каква е перспективата. А що се отнася до ролята на ЕП, да, вярно е, че той няма твърде големи правомощия в сферата на данъчната и икономическата политика, но той е съзаконодател по ред директиви в икономическата сфера и беше главният в сегашния мандат, беше основната институция, която предизвика ЕК да действа по икономическата криза, бяха водени редица дебати и в голяма степен, благодарение на усилията на ЕП, беше постигнат и приет един план за икономическо възстановяване, който предвижда 200 милиарда инвестиции, 170 от страните членки, координирано, плюс 30 милиарда от бюджета на ЕК. Няма начин ЕП да не продължи да се занимава с този въпрос и в следващия мандат. Вероятно това ще бъдат едни от първите стъпки на следващия Европарламент, защото социалната цена на икономическата криза тепърва става по-висока и по-висока. Предвижданията са само до края на тази година да има 10 милиона нови безработни в Европа и поне за нас, Партията на европейските социалисти и Коалиция за България, човешката цена на икономическата криза трябва да бъде основата, по която да се предприемат всички останали мерки. Разбира се, тук, всичко свързано с модернизирането на икономиката, инвестицията в по-конкурентни отрасли на европейската икономика, така че в момента, в който тя започне да излиза от кризата, да излезе много по-конкурентноспособна от това, което е била досега. Така че да не подценяваме тази роля. Друг е въпросът, че редица страни-членки приеха икономически планове, които доведоха до това, че част от техните мерки на практика навредиха на плановете за възстановяване на други страни. В този смисъл, някои протекционистични залитания на някои от правителства определено не се приемат от никой, включително и в ЕП, защото това не само не води до по-висока конкурентноспособност на европейската икономика, а обратно – може да ни направи още по-слаби в тази криза.
Водещ: Чуват се и гласове в подкрепа на протекционизма. Нека да чуем и г-н Чобанов. Да?
Атанас Чобанов: Да, благодаря. Като членове на ЕНП, партиите от Синята коалиция работят по програмата й, която е ясна, това е създаване на условия за просперитет. Условия за просперитет се създават, когато се рестартира бизнесът в условията на криза. В този смисъл, трябва да избегнем всякакъв протекционизъм, който може да навреди на вътрешния пазар, който е моторът на ЕС за просперитет. И да избегнем един публичен дълг огромен, който да се струпа върху нашите деца. Защото в момента тези милиарди и трилиони, които се наливат в спасяване на банковата система, те няма как да минем без тях, но трябва в един момент да се спрем, трябва да се заложи на произведени блага, а не на финансова система, която блага не произвежда. Така че финансовата архитектура трябва да се възстанови с координирани политики, не само между страните-членки на ЕС, но и между ЕС и неговите партньори – САЩ и другите мощни икономики на света. Много важно е също да се минимизира бюрократичната тежест. Когато казваме: ще създадем директива, ще направим регламент, това е увеличава допълнително бюрокрацията на ЕС, „еврокрацията”, както се нарича. Така че трябва много балансирано да се пипа във всички документи, които могат вместо да изпишат вежди, да извадят очи, да увеличат бюрократичната тежест за бизнеса. И както научихме, че от днес работим в България за себе си, досега сме плащали данъци, така и бизнесът си прави сметка колко дни работи...
Водещ: Образно казано беше, че...
Атанас Чобанов: Бизнесът си прави сметка колко дни работи за българската администрация и колко дни работи за европейската администрация, и какво му остава оттам нататък, за да работи за себе си и за запазването на работните места, защото да се наливат пари в работни места без да се създава продукт, това е, според мен, една грешна политика, която води до...
Кристиан Вигенин: Но може да е една добра временна мярка, ако перспективата за развитие на този бизнес е положителна, така че...
Атанас Чобанов: Ами ако напечатаме парите – да. Но...
Кристиан Вигенин: Не, не е така.
Водещ: Кажете, г-н Василев. Репликата за протекционизма като че ли ви провокира.
Иван Василев: Г-н Чобанов, вярно е, че другите европейски страни наливат доста средства в банковите си системи, но България не прави това. За съжаление, ние не наливаме дори никакви пари и в конкурентноспособността на българската икономика. Аз ще ви дам един конкретен пример. По Оперативна програма „Конкурентоспособност”, по която се предвидени 2,273 млрд. лева, до момента са разплатени само 660 хил. лева. В период на жестока криза, която тепърва ще ни засегне нас, и ще се увеличи безработицата, ние сме разходвали някаква нищожна сума от тези 2,273 млрд. които са ни предоставени, вместо да засилим...
Кристиан Вигенин: Нали не смятате, че тези пари ги има в банкова сметка и ги теглим и ги харчим, когато ни е удобно.
Иван Василев: Щеше да ги има, ако имахме готовност.
Кристиан Вигенин: Ама не е така. По европейските програми парите, средствата се разплащат, след като се реализират проектът и се оцени. Така че трябва да гледаме не колко е разплатено, защото ние сме в началото на седемгодишната рамка, а колко договора за какви средства са сключени.
Иван Василев: Аз ще ви кажа...
Кристиан Вигенин: Не мога да ви цитирам по „Конкурентоспособност”, но тези 6,7 млрд. близо, вече над 2,5 млрд. са със сключени договори по проекти, които стартират вече или предстои да стартират. Така че да се говори така...
Иван Василев: Съжалявам, това не е вярно.
Кристиан Вигенин: Не е вярно... Има съвсем конкретна информация...
Иван Василев: Усвоените средства до момента са 0,62% от общата сума.
Кристиан Вигенин: Може така да ви изглежда, но това е естествено, защото по структурните и Кохезионния фонд средствата идват, след като се реализира проекта. Но да не влизаме в детайли.
Атанас Чобанов: /.../ да се върне доверието и да ни дадат да ги харчим. Защото в момента ЕС няма доверие в България и не ни дава да ги харчим.
Кристиан Вигенин: Това не е вярно, защото по структурните фондове, в момента проблемът изобщо не е с доверието. Проблемът е, както казах, че всеки един проект има период на реализация, след неговата реализация парите ще бъдат изплатени. Но искам да кажа нещо друго, което...
Водещ: Имаше /.../ средства, това не е ли показателно за възстановяване на доверие към страната ни?
Атанас Чобанов: /.../ че са усвоени повече пари, отколкото са внесени във вноската на ЕС. Но тя внесе в този пакет средствата по ФАР, по ИСПА, всичките предприсъединителни средства, плюс тези, които са по структурните фондове. Според мен, това е неправилно.
Водещ: Ето тук има едни цифри пред мен. Общ бюджет по всички европрограми 2000-2013 г. 16,1 млрд. Платени средства по всички европрограми – 2,7 млрд. Касово постъпление от ЕК – 1,8 млрд. Вноска на България - 843 млн.
Кристиан Вигенин: Аз мисля, че дискусията не е само и единствено по еврофондовете. И ми се струва, че не знаете механизма, по който се използват тези еврофондове.
Иван Василев: Нека да обясня аз какво имам предвид.
Водещ: Кажете тезата си, да, кажете, г-н Василев.
Иван Василев: Г-жа Плугчиева, в момента създаде едно леко предизборно заблуждение у българските хора, защото тя включи всички средства по предприсъединителните програми от 1998 г. Това са средства, които са усвоявани от 3 поредни правителства. Ако вземем средствата, които са усвоени от сегашното правителство от влизането ни в ЕС, което е релевантният факт, от 2007 г. насам България е нетен платец. Ние внасяме повече в европейския бюджет, отколкото взимаме. И причините за това са две – те са ясни и са посочени във всички доклади на ЕК и в цялата кореспонденция, която тече между Брюксел и София. Корупцията е първият проблем. И вторият проблем е липсата на административен капацитет. Това са два много...
Атанас Чобанов: Финансовата система като опора на тези два проблема.
Кристиан Вигенин: /.../ проблеми, по които има много сериозен прогрес, който се оценява и от нашите партньори. Но ми се ще да се върнем на дебата за икономиката, защото това, което говорим за европейските фондове, е елемент. А ние, впрочем, и на европейско равнище предлагаме да се опростят процедурите по усвояване на европейските средства, защото са толкова сложни, че част от малкия и средния бизнес особено, за него е изключително трудно да се добере. Не заради ситуацията в България или в отделна страна, а просто защото процедурите и на европейско равнище, това, което се спуска като процедура и изисквания, са много сложни. Вие споменахте нещо много важно обаче в началото, и това е един дебат, който ще се води и на европейско, и на глобално равнище за това каква е ролята на държавата, каква е ролята на наддържавните институции в икономиката, защото тази икономическа и финансова криза показа, че разбирането на десницата за развитието на икономиката и на либералите, се провали. Същите хора, които говореха години наред, че социалистите имат остаряло разбиране за икономиката, че държавата трябва да бъде едва ли не просто нощен пазач, в момента, в който започнаха да изпитват трудности банките и да фалират, казаха: тук държавата трябва да се намеси.
Водещ: Какъв извод правите от това?
Кристиан Вигенин: Аз правя извод, че тук трябва да е използва сегашната ситуация, да се въведат такива правила и на държавно, и на европейско, и на глобално равнище, които да не допуснат подобна ситуация в бъдеще. Защото липсата на правила доведе до надуването на този финансов балон, който беше очевидно, че ще се спука, но десницата упорито отказваше да види този факт.
Водещ: Повече държава, повече регулация, повече контрол – такъв извод правите, съгласни ли сте?
Атанас Чобанов: Не, не съм съгласен, тъй като г-н Вигенин круши и ябълки с някакви други плодове. Тук става въпрос за следното – ние говорим за европейска икономическа политика, а не за този финансов балон, който, между другото, което мнение, въпреки че не съм икономист, е създаден от една прекалено социалистическа политика в САЩ с кредитирането на семейства, които не могат да си изплатят ипотечните вноски, както и да е.
Водещ: Мисля, че не са на власт социалистите в Съединените щати, но...
Атанас Чобанов: Както и да е. Икономическата политика на ЕС в момента е да се пести. Да се пести енергия най-вече, да се насърчават енергоспестяващи технологии. България е най-зле позиционирана в това отношение. Ние харчим повече енергия за отопление на един дом, седем – осем пъти повече харчим, отколкото едно западноевропейско семейство. Ето, за това трябва да се инвестират пари, а не да се правят мегаломански проекти за „България – енергиен център на Балканите”, тръби, които ще ни направят напълно зависими от руските енергийни ресурси. И в крайна сметка тези инвестиции няма да бъдат вкарани там, където трябва. А там, където трябва, е енергоспестяващи технологии. Там е нашата голяма болка на икономиката ни, че ние харчим прекалено много енергия и затова не сме конкурентноспособни.
Водещ: Тоест енергоспестяване вместо търсене на европейска подкрепа за развитие на енергетиката, включително и ядрената енергетика.
Атанас Чобанов: /.../, която да влага пари в енергоспестяващи технологии. Ще строим АЕЦ „Белене” с огромни средства...
Иван Василев: Програмите за енергийна ефективност не работят. Да, това са факти. Нашето производство е най-енергийно неефективното в цяла Европа. Това е абсолютен факт, не може да го отречете. И това влияе директно...
Кристиан Вигенин: В смисъл, какво имате предвид под това? Държавата трябва да дава средства на предприятията...
Иван Василев: Че се харчи прекалено много ток за производството. Не само това. Въобще производителността на труда в България е много ниска. Аз ще ви дам друг пример. Какво е направено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която може да се използва за повишаване на производителността.
Кристиан Вигенин: Програмата действа.
Иван Василев: Тя не действа. Ето ги цифрите. До момента няма и 10 милиона усвоени.
Кристиан Вигенин: А дали се изпълняват проектите? Аз ви казах, че разплащането на средствата става, след като приключат проектите. И по конкурентноспособност, по развитие на човешките ресурси, енергийна ефективност...
Иван Василев: Ние сме вече три години, трета година сме в ЕС.
Кристиан Вигенин: Две години и половина. Ние бяхме една от първите страни, чиито оперативни програми бяха одобрени. Все пак това да го напомним, в края на 2007-ма.
Иван Василев: Да, и при много неизгодни условия.
Кристиан Вигенин: На практика през 2008 година започва отварянето на програмите.
Атанас Чобанов: Мога да цитирам, тъй като се замеряхме с милиони, и да кажа едни прости цифри за всеки данъкоплатец. Българският жител от тези осем милиона ще получи от 2007-ма до 2013 година 1263 евро на човек от европейските фондове. В Чехия ще получат 2139, в Естония 2384, в Гърция – 2238. Това е договорено от правителствата, които са договаряли тези средства. Това е на всеки човек. Защо сме ги получили и сме затворили тези глави? Защото така е договорено. Лесно е договорено. Ние ще получим относително малко спрямо други страни членки, които са по-богати от нас.
Иван Василев: Аз ще ви кажа защо ги затворихме главите. Защото нас буквално ни приеха по милост. Ние имахме огромни проблеми в правосъдие и вътрешен ред. Нашата съдебна система, беше ясно на цяла Европа, че не работи, но тъй като беше взето политическо решение в Европа да ни приемат и заради балканската стратегия на Европа също така, се направи този компромис, за да ни простят, за известно време да ни дадат...
Водещ: Според вас беше грешка, така ли, че беше приета България в ЕС? Грешка на Евросъюза?
Иван Василев: Аз не смятам, че е грешка. За нас това е добре.
Водещ: Защото има такава теза, която се чува включително в Европарламента.
Иван Василев: В Европарлавента тази теза е много силна. Не само това. Тази теза преобладава в европейските общества, в Германия, във Франция, във Великобритания. Тази теза...
Кристиан Вигенин: Много силно. Това просто не е вярно.
Атанас Чобанов: Немският данъкоплатец плаща 1500 евро за този период и иска парите му да се използват по предназначение.
Иван Василев: Това е самата истина. Ако четете чуждата преса, ще видите какви са коментарите от чуждата преса и на общественото мнение в чужбина за нас.
Атанас Чобанов: Когато цитират местни политици...
Водещ: Понеже заговорихме за енергетика, която също, според мен, е изключително важна тема, смятате ли, че трябва този въпрос да се повдига в ЕП, да се търси лоби, да се търси подкрепа за тези, като възстановяване на спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, превръщане на България в енергиен център на Балканите, развитие на ядрената енергетика? Полезно ли е за страната ни повдигането на тази теза в ЕП?
Иван Василев: Абсолютно е полезно и абсолютно е наложително. Аз не съм съгласен с господин Чобанов, че ние не можем да бъдем енергиен център на Балканите. Това не означава, че нашите предприятия не трябва да бъдат енергийно ефективни. Те трябва да бъдат енергийно ефективни, за да бъдат конкурентноспособни. Ние можем да бъдем енергиен център на Балканите. Има реални възможности да се възстановят Трети и Четвърти блок от АЕЦ „Козлодуй”. Ние трябва да направим всичко възможно това да се случи, защото преговарящата госпожа Меглена Кунева буквално предаде интересите на България в този аспект.
Кристиан Вигенин: Аз нека да напомня, че всичко тръгна от правителството на Иван Костов, но това няма /.../. Той подписа първите споразумения.
Атанас Чобанов: /.../ и договорите са, за да се спазват. Не може да отваряме реакторите...
Водещ: Ако проследим процеса, може би ще се върнем още по-назад. Ако проследим процеса по взимане на решения, може би трябва да обвиним и тези, които са ги построили, защото нямаше да има тези проблеми сега.
Кристиан Вигенин: Но истината е, че докато се занимаваме с Трети и Четвърти блок, което е важен въпрос, обаче докато продйлжаваме да обсъждаме тази тема и да се насочваме по-скоро към миналото, ще изтече проектният срок. Така че, според мен, да се концентрираме около това, да реализираме проекта АЕЦ „Белене”, защото там ще успеем да направим една модерна нова атомна централа, която ще ни даде друга перспектива. Бързаме, защото очевидно има сили в България, които не желаят този проект да се реализира. И тези сили са ДСБ и Синята коалиция например, които са твърдо против реализацията на този проект.
Водещ: Господин Чобанов, да?
Кристиан Вигенин: /.../ енергийната сигурност.
Водещ: Господин Вигенин, нека да чуем господин Чобанов сега, за да има някаква равнопоставеност, да можем да кажем...
Атанас Чобанов: Аз искам да кажа за АЕЦ „Козлодуй” и за доверието. Да кажем за доверието. Когато казваме ние ще дезавоираме договора, ние ще де отречем от този договор и ще отворим тези реактори, ние саботираме доверието, което ЕС има в нас. Защото ние сме подписали договори и договорите са да се спазват. Същото нещо е и с договорите за еврофондовете. Ние подписваме, че те ще ни дадат пари, и в един момент няма, изгубено доверие, има излъгано, измамено доверие. Ние ги крадем тези пари. Ето, това те разбраха. Френските, немските и холандските данъкоплатци, които плащат по 800 – 1500 евро. Ще плати всеки данъкоплатец, не данъкоплатец, всеки човек ще плати до 2013-та, за да можем ние да вземем 1200 евро на човек. И те казват, чакайте, какво става? Тези пари отиват при хора, вместо да си купуват трактори, си купуват джипове. Вместо Марио Николов да развива производство, той дарява пари на работниците си, които ги даряват на БСП, а БСП обещава да ги върне като дарение. Само че върнахте ли ги, кажете.
Кристиан Вигенин: БСП не е получавала дарение от Марио Николов. Не знам за какво говорите.
Атанас Чобанов: От неговите работници по 10 000 лева. Знаете много добре, „Интернешънъл Хералд Трибюн”. А вие казахте, че ще ги върнете.
Водещ: Добре. Разбрах, разбрах.
Атанас Чобанов: В момента доверието го няма.
Водещ: /.../ аргумента ви срещу отваряне отново на дебата за спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”? Защо сте против развитието на ядрената енергетика, АЕЦ „Белене”, превръщането на България в енергиен център, каквото и да означава това?
Атанас Чобанов: Ядрената енергетика трябва да я задържим и трябва да я направим по-чиста, но не да строим нови централи със средства, които ще дойдат от Русия, които ще ни заробят с огромен кредит. Защо се бърза? Защото тези средства в един момент ще се изчерпят. Кризата ще ги изяде и Путин няма да има пари да ни даде заем. Затова се бърза. Но искам да кажа, че енергийната ефективност е по-важна.
Иван Василев: Много е стратегически въпросът. Да, трябва...
Атанас Чобанов: Тя струва колкото два реактора най-малко, повишаването на енергийната ефективност.
Водещ: Добре, кажете...
Кристиан Вигенин: Не, аз искам да кажа, че по отношение на ядрената енергетика...
Водещ: Вметка...
Кристиан Вигенин: Първо, стратегическите въпроси. Аз не виждам как България ще стане зависима от руските енергийни ресурси, ако ние успеем да реализираме „Набуко”, който ще докара газ в България и в Европа от Централна Азия. Как ние ставаме зависими от руските интереси, при положение, че „Южен поток” ще диверсифицира...
Иван Василев: БСП действа... Нека /.../.
Кристиан Вигенин: ... трасетата. Тоест ние вече няма да сме изцяло зависими от тръбата, която минава през Украйна. Важно за всеки български гражданин.
Атанас Чобанов: Ама /.../ се говори от тази зима. Преди това нямаше такива приказки, моля ви се.
Кристиан Вигенин: Нефтопроводът „Бургас-Александрупулис” – с какво той ни заробва? Защо България с реализацията на тези проекти ще се превърне не просто в енергиен център на Балканите, а енергиен център на Европа? Защото част от основните газопроводи, които ще снабдяват Европа с газ, ще минават през България. България е единствената страна, през която минават и двата – и „Южен поток”, и „Набуко”. Така че тези проекти са важни.
Водещ: Тези стратегически въпроси, г-н Вигенин, трябва ли да бъдем част от общата енергийна политика на Европа, трябва ли да бъдат съгласувани...
Кристиан Вигенин: Да, трябва да бъдат. И те са. И активната роля на България помогна тези въпроси да бъдат придвижени по-бързо. Но искам само за АЕЦ „Белене” да кажа и въобще за ядрената енергетика. Нека не ги разглеждаме изолирано тези въпроси от другата голяма политика за климата и условно казано – спасяването на Земята. Ние имаме ангажименти за ограничаване на въглеродните емисии, и тези ангажименти, реално погледнато, могат да бъдат спазени чрез реализацията на проект като АЕЦ „Белене”, защото на практика емисиите на въглероден двуокис от АЕЦ „Белене” са нулеви, въобще от ядрената енергетика. Така че в средносрочен план това е решението. Заедно с това трябва да развиваме и зелената енергия от възобновяеми източници.
Водещ: Нека чуем г-н Василев. Да, кажете.
Иван Василев: Ние от „Ред, законност и справедливост” сме абсолютно против икономическата зависимост на България от Русия, която се прокарва от среди от БСП. И то много активно. Аз мисля, че...
Водещ: Аз мисля, че се приема като част от общата европейска политика...
Иван Василев: Това не е никаква обща европейска политика. Само преди два дни имаше среща на най-високо равнище между ЕС и Русия и се заключи, че Русия е доста труден партньор за ЕС, и трябва задължително и много спешно да се търси разнообразяване на източниците на енергия, един от които е проектът „Набуко”, който, за съжаление, българското правителство не направи нищо, за да се придвижи напред.
Кристиан Вигенин: Е как ще кажете „нищо”. Напротив. Та България беше, и българските евродепутати-социалисти бяха тия, които специално месеци наред поставят тоя въпрос в ЕП, и че в ЕП и ЕК доскоро само говореха по този въпрос.
Иван Василев: Ама какво прави българското правителство в България? То активно саботира този проект.
Кристиан Вигенин: Ама това не е сериозно, извинявайте.
Иван Василев: Нека да се фокусираме върху „Белене”, защото това е важен въпрос.
Водещ: Да, кажете. И след това трябва да вървим към финал, общо взето.
Иван Василев: Аз мисля, че ние може да не бъдем зависими от Русия що се отнася до „Белене”. Ако ние имаме доверието на нашите европейски партньори, което ние така безотговорно предадохме, да се стигне дотам, че те да ни казват, че са „изморени” да ни помагат повече, което е нещо нечувано като тон. Като тон е нещо нечувано в историята на европейските институции трябва да ви кажа, да се отнасят така към едно правителство на страна-членка. Но ако ние си върнем това доверие, тогава ние ще може да си осигурим средства и по други канали, а не от Русия. А също така още по-важно е, ако ние спрем течовете, корупционните течове, само от институциите, които осигуряват приходната част в бюджета, това са например НАП, митниците, само от тези спрени течове ние ще си финансираме проекта „Белене” сами, и ще ни останат пари.
Водещ: Добре, разбрах ви. Понеже трябва да вървим към финал, ще ви помоля за няколко думи по един принципен, според мен въпрос. Г-н Василев и г-н Чобанов, може ли да се чуваме, може ли да се изслушваме... По един принципен въпрос – какво трябва да бъде поведението на българските евродепутати в парламента по теми, които пряко касаят България. Взимам пример – спирането на евросредствата. Като български евродепутати ли трябва да бъде поведението им, като членове на групите, в които се намират... Тоест кое трябва да бъде водещото в поведението им. Да лобират отблокирането на спрени средства или да защитават правата на европейските данъкоплатци, които се чувстват ощетени? Ще ви помоля така... с което и два вървим към приключване.
Иван Василев: По отношение на европейските фондове, българските депутати в ЕП трябва да защитават българския национален интерес. Но това няма да стане с отричане на фактите, които европейските институции ги знаят много добре. Ето, вчера г-жа Плугчиева беше в Брюксел, за да преговаря за пускане на средствата по САПАРД, но се наложи да се върне на пръсти и по сенките, защото й беше казано, че българското правителство трябва да си гледа работата и тогава да иска да се пуснат тези средства. Специално беше попитано защо все още няма осъдени за злоупотребите по САПАРД.
Водещ: Добре, разбрах ви. Това все пак е въпрос и на съдебната система, и на правосъдието в България. Вие имате жребии за заключителните думи. Нека да чуем г-н Чобанов.
Иван Василев: Само да допълня.
Водещ: Нямаме време.
Иван Василев: Това е въпрос на политическа воля, защото вие видяхте, че РЗС, която е една малка опозиционна партия в момента, успя да накара българските съдебни институции да се задвижат и да задействат...
Водещ: Добре, разбрах тезата ви. Кажете, г-н Чобанов.
Атанас Чобанов: Категорично трябва да се защитават интересите на европейския данъкоплатец, ако не подценяваме българския гражданин и мислим, че той е европеец. А интересите на европейския данъкоплатец е да не се краде от европейските фондове. Това е очевидно. Така че ние не може да кажем в Брюксел: пуснете ни парите, пък ние някак си след време ще ви се отчетем. Няма да ни повярват, те не ни вярват вече, разберете. Там трябва да отидат хора, на които вярват. На българските евродепутати в момента тежи това клеймо, което българското правителство на тройната коалиция постигна, че изгубихме доверието на ЕС в нас. И как ще пратим същите хора, със същите лица да ни обясняват същите приказки как работели те за българските граждани, просто не ми го побира акъла. Ако не отидат нови лица, на които да имат доверие европейските институции, които вече са свършили работа, която е платена, така да се каже, и са признати, ние просто ще изгубим и малкото, което ни е останало като доверие.
Водещ: Разбрах ви. Г-н Вигенин.
Кристиан Вигенин: Аз смятам, че да се говори така на едро, че България е изгубила доверието на ЕС, просто не е сериозно. Това че определени среди имат интерес да създават това впечатление, това е друго нещо. Това че определени чиновници в евроструктурите имат проблеми с България, не е причина да считаме, че те са меродавното мнение на ЕС. Аз като досегашен евродепутат смятам, че интересът на европейските данъкоплатци, на ЕС, и на нас като евродепутати е средствата да стигат до българските граждани. Нашият интерес е комисията също да си върши работата, защото официално ЕП записа, че за проблемите в България и Румъния вината не е само на двете правителства, а и на ЕК, която не си е свършила навреме работата, и която не е подала на време сигнали и към правителствата, към ЕП, че има процедури и неща, които не са наред в България и Румъния. Така че няма никакво противоречие между това да бъдеш български евродепутат, да защитаваш интересите на европейските данъкоплатци и заедно с това и българския интерес.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор. Изтече ни времето, съжалявам. Ще имате възможност и за други дебати през следващата седмица. Кристиан Вигенин, Атанас Чобанов, Иван Василев бяха наши гости.
или изпрати 
